вторник, 7 април 2009 г.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИРИНА И БОРИС ОТ РОМАНА “ТЮТЮН”

Трагичната драма на личността, сложността на нейния път към света и към себе си се открояват в противоречивия и сложен образ на Ирина. В началото на романа тя е плаха и затворена гимназистка, изживяваща първата си любов и първото си разочарование. По-късно Ирина вече е умна и целенасочена студентка. Постепенно влюбената жена се превръща в преситена и отегчена от светския живот дама, търсеща развлечения, случайни флиртове, безсмислени и опустошителни любовни приключения. Като лекарка, макар и рядко, в отделни случаи, но винаги добросъвестно изпълнява своя дълг. Образът на Ирина е една сложна плетеница от човечност, доброта, морални принципи, очарование и безнравственост, закоравялост и студена пресметливост, както сложен и противоречив е пътят на чистата девойка до пълната житейска и нравствена деградация.
Ирина среща Борис Морев, сина на Редингота, който има студени черни очи, които пронизват. Ражда се любовта между двама така различни хора- мечтателната, нежна Ирина и пресметливия, хитър и умен Борис. Вече студентка в София, Ирина за пръв път се сблъсква с огромната сила на парите, макар още несъзнателно да се стреми към тях и властта, която те носят. Срещата с Борис, тежката болест на Мария, стремежът към блясък и лек живот решават съдбата на Ирина. Любовта й към Борис е все още много силна. Под нейното въздействие тя забравя строгите морални принципи и норми, забравя мечтите за щастлив семеен живот и му става любовница, мислейки повече за него, отколкото за себе си.
Размахът на търговските операции, неговият трезв ум, влиянието, което има в обществото, всичко това кара Ирина да се отрече от себе си и да подчини живота и интересите си изцяло на интересите на Борис. Все по-дълбоко става отчуждението на Ирина от род и семейство. “Никотиана” застава като черна стена между нея и роднините й. Бавно, но сигурно тютюнът трови човешкото у нея. Борис поставя на първо място “Никотиана”, печалбите и умишлено тласка Ирина в ръцете на фон Гайер. Второто най-голямо разочарование за Ирина е, когато тя разбира, че живее сред хищници, готови да се разкъсат един друг.
Страшно, но напълно логично е решението на героинята да използва всички средства, за да излезе победителка в тази борба. Това решение е продиктувано от невъзможността да се върне към стария начин на живот, от сблъсъка на два типа ценностни системи, които са несъвместими. Зад бронята на зла, студена и пресметлива жена прозира добротата, хуманността и нежността й. Тежки нощи прекарва Ирина в своята спалня- нощи, изпълнени с размисъл и безизходица. Постепенно Ирина престава да се оправдава пред самата себе си за своя погубен живот. Ирина разбира приближаващия крах на света на “Никотиана”, но не може да го осъзнае напълно и го очаква с безразличие, страх и любопитство.
Ирина осъзнава своята негодност в новия свят, пълната си душевна разруха. И последната искрица живот в това опустошено същество, и лумналата изведнъж любов към Павел угасва. Ирина, жизнерадостна и пълна с мечти, изгаря като шепа тютюн, за който тя продава живота си.
Героинята на Димитър Димов притежава всичко- финансово е обезпечена, освобождава се от станалия вече ненавистен Борис, но няма за какво да живее. Тя не е родила дете, няма стимул, няма желание да се върне към живота, няма сили да заживее по новому.
Героинята няма никаква възможност за връщане. Тя е обречена. Димитър Димов отлага финала, за да покаже вътрешната й борба. Той ясно показва, а и самата Ирина осъзнава, че тя е виновна за огромната промяна в душата й, преминала от “аз не мога да бъда леко момиче”, до “аз съм уличница”. Душевната гибел на Ирина настава много по-рано от физическата й смърт. Търсейки независимост и свободна воля, героинята става заложник на своя избор. Ключов образ- метафора за разбиране пътя на Ирина е “Никотиана”- символ на злото в човешкия живот, което героинята е приела, избрала доброволно, привлечена от него.
Образът на Ирина- една осъдена душа в романа “Тютюн”- е един от най- запомнящите се женски образи в българската литература. Тя е едновременно обаятелна и отблъскваща, будеща симпатия и отвращение.

В романа “Тютюн” Борис Морев е в центъра на действието чрез взаимоотношенията си с останалите герои. Жаждата за власт и пари го карат да потъпква всички общоприети морални норми и ценности и върви безогледно към своята цел- да оглави и придобие “Никотиана”. Той не е роден злодей, но жаждата му за власт, богатство и настървеност да покаже на света на какво е способен, твърде рано отнема у него всичко човешко. Той не се поколебава да се откаже мигновено от току-що зародилата се любов към Ирина, за да се ожени за единствената наследница на “Никотиана”, помита съперниците си в тютюневата търговия с всички позволени и непозволени средства, използва без угризения на съвестта си подбиването на цените, шпионирането и шантажа спрямо конкурентите си и накрая трайно се обвързва с големите немски фирми. Може би най-точна характеристика на хищническия подход на Борис Морев към живота дава старият търговец на тютюн Барутчиев: “Той е способен и умен, но е морално тъп”. Гонитбата на успеха на всяка цена и без никакви морални задръжки го заслепява и не му позволява да види и да прецени трезво настъпващите политически събития. Борис Морев се оказва извън борда на историческото време, защото докрай остава в плен на илюзиите си, че е пълен господар на “Никотиана”, а всъщност е неин роб. Затова завършва живота си като физическа и духовна развалина, съсипан от алкохолизма, изоставен от всички и сам изоставил себе си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар