вторник, 7 април 2009 г.

Обречеността на красотата и невиността в стихотворението „Цветарка”

Христо Смирненски е изцяло поет на града.Градът става неговата същност и стихия,основен фон и тема на творчеството му.Градът е реалният донор в творбите му.Онова,което прави силни впечатления в произведенията му е хуманистичното отношение към неоправданите,”унижените и оскърбените”,към жертвите на обществото,към отхвърляните,живеещи в единият от двата свята.Живеещи в излишния свят.За стихотворението „Цветарка” е характерна същата тази хуманистична традиция.Налице е социалната контрастност на образите и картините.
Малката цветарка е „чуден цвет” приравнен на стока,каквото са и цветята,които тя продава.В нейната хубост и младост има нещо трагично и обрачено,породено от нищетата и мизерията,в която тя расте и живее.Красотата бива поругана от социалната безизходица от липсата на перспектива и надежда за по-добър живот.

„Цветарка” започва с една от най-красивите,природно-пейзажни картини сотворявана в цялата българаска литература.Но под красивата картина на загадъчната и нежна Витоша,”в гранитната пазва” на града „в болна безнадеждна” живеят хиляди безименни,обречени хора.Смирненски разказва тяхната съдба.Една от тях, безименните и неоправданите е малката цветарка,която разнася цветя от локал в локал.В безутешената повест красотата на момичето,което е едно от „хилядите души разбити”,рязко контрастира с равнодушието на „каменния град”.Красотата е в контраст с човешката несреда и това я поругава.В образът на момичето поетът влага съчувствие,нежност и съпричастност,които се превръщат в протест и обвинение срещу жестокостта и социалната несправедливост.Момичето е поредното „отхвърлено дете” на жестокият град,изобличен,като чудовище,което съсипва личността.Градът е разбулен и хищен и внушава самотата и безприютност.Той има многоизмирен пълен с веселящи се хора образ,но сее поквара и предизвиква „мисъл неприветна”.Малката цветарка е обречена на мизерия и лишена в „каменния град”.Вечерта е красива, „загадъчна и нежна,като теменужен остров в лунносребърни води”,зловещо и поругано.

Тази красота е в силен контраст с хищния „скрит в гарантираната си пазва,хиляди души разбит”.Природната картина подсилва чувството за обреченост.Описанието на настъпване на нощта, на „празничния град”, „де оркестрите разливат плавни звукове ритмични” създават усещане за приглушена тайнственост и призрачна красота.Градът пулсира в своя собствен живот,в който има дисхармония,подсилена от силната контрастност на красивата природна картина и злочестата съдба на малката цветарка.Тя е „с поглед смутен влажен на прокудена русалка”,пристъпва плахо и предалга своята стока-цветята.Нейната лична,човешка драма се движи като пречупен лъч светлина,който подсилва тъгата,обречеността и липсата на надежда.Момичето е самотно,безпомощно,нежно и красиво.Но попаднало в капана,на социалната реалност е ненужно.Социалната реалност унищожава красотата,убива мечтите и смазва надеждата.Образът на малката цветарка провокира състрадание и болка,тъй като момичето е мъченик без вина.Нейната красота е опорочена от тъмното,страдащото лице на празничния град.И в този контраст се натрупва гняв.Гняв,породен от сблъсъка на два различни свята,в който онеправданото малко момиче въпреки своята красота и непорочност е излишно.
Смирненски е пресъздал жестокият свят,обрекъл човека на безкрайно страдание и ограбено съществуване.Поетът се превръща защитник на неоправданите,ограбените и лишени от право на глас хора.В творчеството си той им дава гласност,чрез изразяването на мълчеливия им копнеж да оцелеят и просъществуват.

Няма коментари:

Публикуване на коментар