Стихотворението „Юноша” – израз на човешкия стремeж към пресътворяване на света

Христо Смирненски съчетава в творочеството си символистични и авангардистични елементи,чрез които пресъздава своите идеи за смисъла за живота.Неговата лирика осъществява труден преход-синтез между романтичената поетика на символизма и екстремната емоция на авангардизма,т.е форамата на стиховета му е символистична,а съдържанието- авангардистично.
Емблематично в тази посока е стихотворението му „Юноша”,в което лирическият герой поставен на границата на детството и зрелостта,между първоначалния възторг от живот и осмислянето на висшите житейски ценности.За Аза личното щастие не може да просъществува,докато около него събратята му тънат в мизерия и нещастие.Ето защо единственото решение се оказва бунтът-разрушаването на стария робски свят в името на народното благо.

В творбата „Юноша” авторът ни запознава с копнежа,мечтите и бляновете на младия читател.Не сблъскал се със суровата действителност ,тои вижда живота,такъв какъвто го желае.В своите копнежи,героят е запленен дори от "сивия ден",което само по себе си показва,че стремежите му са само порив на младостта.Много чистота и неподправена невинност има в следващите строфи:"...,за да срещна живота по друм от цветя,
в колесница от лунни лъчи"
Младостта и юношеството в живота на човека са период,в който човешкият дух ликува,търси,жадува.Копнее да промени света около себе си.Силата на вярата в сърцето му дава криле,с които да полети и да преобърне света.Животът с трудностите и предизвикателствата си не изглежда толкова стряскащ.Глаголът "запленен" ни говори за състояние на влюбеност и отдаденост.И героят наистина е влюбен в това,което вижда в мечтите си.Но в следващите стихове Смирненски ни показва идейното израстване и съзряване на героя.Юношата от мечтател,се превръща в човек,който вижда нещата и обстоятелствата такива, каквито ги представиа самия живот."Цветната майска зора" е заменена с "облаци злоба и демонска стръв"."Черната сянка" е "златолуспест гигант" символизират времето,в което се развива действието.То е

мрачно,несигурно,разделението на много бедни и много богати е очевидно.Капитализмът властва с пълна сила и води до угнетяване на обикновените хора.В лириката на Смирненски ярко е застъпена тази тема.Трудът тук не е радост и песен,какъвто го познавамваме от българския фолклор,а мъка и робство.В сърцето на героя се заражда "жестока закана".Цялото поколение,от името на което говори юношата,желае това порочно нещо,бедността и мизерията,да си отидат.В стиховете:"...и човешкия дух-обруган обкован,
аз го зърнах под трънен венец."
Тук поетът прави много ярка съпоставка с трънения венец върху главата на Христос,преди да бъде разпънат на кръстта.Самата дума "обкован" носи символа на нещо,ограничаващо човека,ограбващо свободата му.Духът,който не е материя,също може да бъде обкован от безсилие и безизходица.Но въпреки наглед непреодолимите обстоятелства,въпреки епохата на "ледна тъма",лирическия герой не пада духом.Той,воден от неугасим порив,вижда променящия се свят и рушащия се строй.Устремът,с който духът му лети напред,не може да бъде спрян,огънят не може да бъде угасен.Опиянен от смелост и решителност,юношата жадува за "пир непознат","барикаден пожар,дори с цената на "Ураган,ураган от души!"Той вижда смисъла на живота единствено в промяната.Младостта му вече не е нецеленасочена.Ако в началото на стихотворението,той не знае "защо съм на тоз свят роден,не попитах защо ше умра...",то в края виждаме вече един идейно израснал човек,променил възгледите си за света.Стоейки здраво на това,в което вярва и иска ,героят казва:"...без да питам защо съм на тоз свят роден,аз ще знам за какво ще умра."

Неговата позиция е ясна и обоснована.Погледът му е бистър и светъл.Той ще бъде щастлив само тогава,когато види,че тоя свят,който угнетява и унижава хората,си отива.Чистата идея за промяна и по-добър свят е дълбоко застъпена в това произведение на Смирненски.Юношата узрява за едно огнено видение,израства и се променя.От несигурен и влюбен във всичко наоколо,той се променя до "залюбен в тълпите,пленен"Дълбоко хуманистичното му отношение към съдбата на отредените хора го издига над живота,емоциите и мечтите.Неговите цели и копнежи са промяната на целия тогавашен строй и добруването на народните маси.В последните стихове отново има Библейска символика.Както Христос полага живота си за хората,за да ги зикупи от греховете им,така и юношата,които е представител на цяло едно поколение,носещо в себе си промяната,е готов да положи живота си за свободата в името на бъдещите поколения.Той ще бъде щастлив ,ако каузата му бъде осъществена,а мечтите реализирани.Идеята за свободата и по-справедлив социален строй ,героят е готов да осъществи дори с цената на собствения си живот и живота на мнозина други.Само тогава той ще знае,че е имало смисъл да живее,да се бори и устоява позициите си.
Юноша е драматична изповед на едно съзнание,на едно поколение,на младостта изобщо за срещите й с живота и света.Творбата носи драмата на съществуването,но и надеждата за друг живот.Тя е разпъната между разочорованието и очакването,между усещането за безмислено живеене и намерения смисъл на битието.