четвъртък, 9 април 2009 г.

Образът на Бай Ганьо

Алеко Константинов създава своята безсмъртна книга
„ Бай Ганьо ” в края на XIX в. която и до днес, се ползва с огромна популярност. Главният герой Бай Ганьо напуска страниците на произведението, за да стане част от бита ни и се превърне в образ характеризиращ отрицателните явления в обществения ни живот.

Всяка глава от книгата разкрива героя при нови обстоятелства и със силата на хумора допълва представата за него. Отначалото Бай Ганьо е представен като пътуващ човек който ни разсмива както с външния си вид така и с поведението си. Постъпките му са белязани с грубост, простащина, недодяланост. Той тръгва по Европа не за да се наслади на културните постижения, а да завърти „търговийка” и да търси „келепира”. Наивен и прост човек Бай Ганьо не разбира, че влакът прави маневра, а тича след него. После с примес от енергични псувни той сам разказва за случилото се с грубовата реч в която изобилстват еднотипни повторения като „знаеш”, „разбираш ли”, „гледам” и др. Невъзпитанието и скъперничеството му се открояват на фона на културните хора сред които се намира. Когато му напомнят, че не е платил бирата си той доволно отговаря „Голяма работа! Малко ли ни скубят”. Скъперничеството му се подчертава и с това, че той се обръща гърбом за да си отреже хляб и кашкавал и мляскайки и оригвайки се, се гощава сам. Във влака той отклонява предложението да прочете книга като изтъква, че е „чел доста на времето”, а сега предпочита да дреме. Това отрицателни отношение към книгата, говори за човек който не е образован и за липса на интерес към културата и изкуството.
Пристигането във Виена на Бай Ганьо е наситено с нови комични ситуации. Неговата не доверчивост и
стиснатост не му позволяват да даде дисагите си на носач, страхувайки се да не му отмъкнат мускалчетата с розово масло. Спътникът на Бай Ганьо млад българин с удоволствие разглежда забележителностите на австрийската столица, докато Бай Ганьо отива в кантората на един български търговец за да завърти „търговийка”.
На връщане от Европа минавайки през Прага Бай Ганьо се само поканва на гости у бившия български министър, чешки историк Константин Иречек. Отиването му не е продиктувано от някакъв научен интерес, а от неговото скъперничество – „Защо ще си дава паричките за хотел”. Той е доволен, че е надхитрил Иречек като се е вмъкнал неканен в дома му и който като възпитан човек го поканва на трапезата си. С груби намеци Бай Ганьо нямащ никакви задръжки се стреми да уреди нощуването си в този дом без да се съобразява че засяга достойнството на своя домакин. Ето защо той изглежда антипатичен в очите на другите около него поради своето нахалство и интересчийство.
На обед с близките на Иречек Бай Ганьо се държи невъзпитано и просташки и с това става не само смешен но и жалък.
Към политиката той подхожда по същия груб начин както и с отношенията си към хората. Не одобрява никоя партия наричайки ги „маскари”. Готов е на всякаква безпринципност стига да има изгода. Той налага като основна ценност личното материално благополучие, без оглед на средствата с които ще бъде постигнато. Всичко е съобразено единствено с „келепира” да направиш така, че ти да се нахраниш, да се наспиш, да пушиш, да пиеш, а друг да плаща.Това е манталитет на обикновен мошеник и за това Бай Ганьо е недоверчив към останалите защото смята, че както той се стреми да измами хората така и те искат да измамят него.
Алековия герой Бай Ганьо е един отрицателен пример и никой не би искал да прилича на него. Присъщо на човека е да се стреми към доброто и красивото. Човешките недостатъци невежество, грубост, простащина, нахалство, келепирджийство не са само характерни за българите, но Алеко Константинов е посочил Бай Ганьо за да покаже какви не трябва да бъдем. Това е нравственото послание на автора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар