Трагизма и оптимизма в поемата “Септември ”

Поемата “Септември” синтезира най-хубавите черти на таланта на Гео Милев. Тя увенчава неговите идейно-художествени дирения и му отрежда видно място в българската литература. Тя блестящо потвърждава истината, че таланта зацъфтява само в прекия допир с живота и че голямата творба се ражда, когато твореца слее своята съдба със съдбата на народа.
Септемврийското въстание от 1923 г. свързва окончателно и кръвно поета с народа и революцията, изпепели много предишни древнобуржоазни илюзии. Онова революционно съзнание, което настоятелно зрееше преди това у него, сега изкристализира бързо. Съвестта му е потресена, решимостта да се бори всеотдайно за народни правдини е окрилена. Той се хвърля на дръзка борба с реакцията, пише жигосващи статии редактира огненото списание “Пламък”. Смелостта на въстаналия народ и зверствата на фашистите разтърсват дълбоко съзнанието и изпълнят с ново съдържание не само гражданското му поведение, но и творческото му въображение. В тия дни той е мрачен и самовглъбен, изпълнен с омраза към убийците, но и с трогателна любов и възторг към борещия се народ. В ума проблясват дръзки мисли, сърцето се изпълва с неудържими чувства. Бойният ритъм на борбата го следва неотстъпно и извиква във въображението патетични и потискащи картини. Стих след стих, образ след образ, редят, за да нарисуват мрачната и светлата, трагичната и героичната епопея на въстанието.
Така се появява “Септември” – избликнала спонтанно, написана на един дъх, но побрала в себе си падението и величието на епохата и съкровените преживявания на поета.
Поемата е написана с кръвта на сърцето и е изстрадана с цялата душа. Тя е вик на протест срещу жестокостта и изповед на неразривна връзка с народа. “Септември” не е създадена в тихи часове на поетическо съзерцание, а е творба, която задъхано изразява най-парливи, най-непосредни и съкровени граждански настроения. И затова тя е дълбоко актуална, на места дори до злободневност, и от актуална не само с темата, но с цялото си идейно жествена тъкан
“Септември”, “цитира” градове и лица, написва дръзка поема която въпреки всички заплахи на закона и беззаконието хвърля право в лицето на главорезите обвиненията и предупреждения. Емоциите се пораждат от непосредствения допир с конкретните явления реагират вярно на историческите факти, сливат се с народните чувства и мисли, и в своята художествена последователност набелязват хода на въстанието. По този начин се очертава своеобразен “сюжет”, в който развитието на историческата действителност се отразява не чрез случки и характери, а чрез емоционално-мисловната реакция на събитието от страна на лирическия герой.
2

“Септември” започва с мрачен и драматичен акорд:
Нощта ражда из мъртва утроба
Вековна злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав
Поетът изведнъж въвежда в темата и тона на произведението. В стиховете се дочува глухия тътен на вековната борба между народа и експлоататорите, борба за правда и за свобода. Гео Милев иска да внуши философската истина за развоя на обществото, че народните революции не се изблик на диви и разрушителните страсти, а закономерна реакция срещу потисничеството. Тази истина се усеща дълбоко в патоса на чувството и мисълта.
Народа въстана –
– с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия,
– със сърп сред полята
просмукан от влага и студ
Чук и сърп – емблема на единството между работническата класа и трудовото селячество, символ на общонародния характер на революционната борба. Въстаниците са прости хора, бедни, окъсани. Te са “измършавели от труд, загрубели от жега и студ”, със силни думи, пълни с жизнено съдържание и остра идейна оценка, рисува Гео Милев тежкото социално положение на трудовия народ. Доведен до просяшка тояга, унижаван и затъпяван с векове, този народ “въстана из мрака тревожен на своя живот”, за да запише първата страница на свободата си. Като отчетлив лайтмотив преминават през поемата думите: “Глас народен, глас божи!” Септемврийското въстание е народно дело, право дело.
полетели напред
без ред
неудържими
страхотни
велики:
НАРОД.
“Слънчогледите погледнаха слънцето” – в този традиционен образ Гео Милев влага нов смисъл, за да подчертае социално-освободителния характер на борбата, която се води на живот и смърт за най-съкровените мечти на трудовия народ. Тя е “свещеното дело на грубите черни ръце” и е насочена срещу основите на господствуващата социална система. “Светкавицата-гръм хрясна право в сърцето на гигантския, столетен дъб”. Този “гигантски” столетен дъб е тъкмо капитализмът, обществото което потиска трудовите хора от векове. И понеже въстанието има такъв радикален смисъл, то и първия ден на свободата отваря и първата страница от свободния ден на свободата отваря и първата страница от свободния народен живот: “И писа със своите кърви: СВОБОДЕН!”


3

Гео Милев е верен на историческата правда. Той силно подчертава общодемократическия облик на въстанието. Но той долови и скрития класов смисъл на народната борба, която по своя социален идеал далеч надхвърляше рамките на общодемократическите реформи и целеше в последна сметка да премахне всяко потисничество и експлоатация. Поетът разкрива историческата тенденция в най-дълбок разрез, дава на народната борба по-широко и свободно тълкуване. Без да отстъпва от жизнената правда, той пресъздава събитията от висотата на историческата перспектива и в светлината на своя дързък революционен идеал – идеала за пълното освобождение:
хиляди вери
– вяра в народния възход,
хиляди воли
– вяра за светъл живот . . .
хиляди черни ръце
– в червения кръг на простора,
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени
високо
широко
над цялата в трепет и смут разлюляна страна
“Септември” не е безстрастен летопис на историята а проникновен неин тълкувател. Поетът в известен смисъл изпреварва събитията, извлича скрития им, недостатъчно осъзнатия дори от самите борещи се маси смисъл, вижда в тях въплътен собствения си идеал за народна борба. Той не само отразява, но и внушава. Настоящето и бъдеще, исторически факт и обществена тенденция, реалност и мечта здраво сплитат, за да се покаже народната борба в своя най-благодарен и възвишен социално-освободителен смисъл. И все пак той достатъчно отчетливо разкрива героизма на въстаналите маси, изключителните моралноволеви качества, които ги превръщат от стихийна тълпа в съзнателен борец на революцията. Поетът заостря характеристиката тъкмо за да подчертае решимостта на бойците: “хиляди воли – воля за светъл живот, хиляди диви сърца – и огън във всяко сърце”. Каква непреклонност и какво благородство на идеалите лъха от следните редове отправени към “бога”:
Не искаш ти никого гроб –
и ето – кълнеме се в нашия гроб –
ще възкресим ний човека свободен в света.
Пред нас е смъртта –
о, нека!
но отвъд:
там цъфти Ханаан
от Правдата обетован . . .

4

Не напомняли всичко това за стиховете на Ботев и Вапцаров, които сочат саможертвата на бореца, но противопоставят на смъртта народната признателност и радостта от бъдеща победа! И не показва ли всичко това, че Гео Милев стои на висота на революционните идеи на своето време! Той изцяло се слива с революционния народ и възпява безсмъртието на бореца, паднал за правда и за свобода. В “Септември”, както и в поезията на Ботев, Смирненски, Вапцаров се утвърждава идеята за сливане на личност и колектив. Смъртта е страшна само за личността, откъснала се от народа. Борецът за народна свобода е безсмъртен, както е безсмъртен и самия народ:
Страхливо вий поглед отпущате
пред близката смърт на човека
валачи!
Що значи
смъртта на един!
Чрез образа на поп Андрей поетът пресъздава удивителния героизъм и безстрашието на септемвриеца пред лицето на фашистките палачи. Какво величие, каква върховна красота внушава гибелта на героя, с каква незабравима сила е показан пътят към безсмъртието. Стихът е отсечен, ритъмът – напрегнат. Фонът е мрачен, но на него по-рязко се откроява исполинската фигура на “червения поп”. Нито страх, нито жалба в погледа, а само твърдост и увереност в правотата на народното дело, гордост за достойно изпълнен дълг и непреклонима вяра в бъдещето.
Силата на първата част на поемата е в патоса на борбата. Втората част разтърсва с драматизма на народната трагедия, пресъздадена с точно художествено изображение, с остра идейна характеристика и с неотразимо емоционално напрежение. Поетът рисува страшната картина на фашистките изстъпления. Борбата е ожесточена, силите неравни. Срещу въстаниците се нахвърля многобройна паплач от въоръжени до зъби войска, полиция и шпицкоманди, артилерия, пехота и кавалерия. А народът е с почти голи ръце, “с пръсти, с копрали, с търнокопи, с вили, с брадви, с топори, с коси и слънчогледи”. И в това неравенство още веднъж изпъква неутолимата омраза на масите и безкрайният устрем към свобода, тласнали ги срещу желязната машина на буржоазията.
Със силата на идейно заостреното политическо слово Гео Милев внушава истината: “победителите” могат да се срамуват от своя “подвиг”, толкова отвратителен е той. В кървавата светлина на жестокостта и на поруганието над народа всякакво ликуване на въстанието е погром над собствения народ
Кървава пот
изби по гърба на земята.
В ужас и трепет сниши се
всяка хижа и дом
Погром!

5

Но страшното, “най-ужасното”, посочва поетът, настава след въстанието. Само с един стих от две думи – “Започва трагедията!” – Гео Милев въвлича в неописуемата вакханалия на ония дни. Това вече не е бой между две армии, не е “наказване” на въстаниците, дръзни срещу властта. То е кървава и безмилостна разправа с народа, с “виновни” и невинни, с мъже и жени. Поголовен терор и убийства, пожарища и гаври се разразяват като смъртоносен ураган. Унищожението минава над страната като безумен валяк и всява страх, ужас и проклятия:
Смъртта
– кървава вещица сгушена
във всички ъгли на мрака –
изписка
и ето посяга
далеч и навред из нощта:
със своите сухи ръце
– дълги, безкрайни –
улавя и стиска
зад всяка стена
по едно ужасено сърце.
О нощ на безименни тайни!
– и тайни, и явни . . .
Този образ на смъртта, смъртта от насилника, масовото, безогледно, ужасяващо изтребление на народа, е предаден от поета с изключителна експресивна сила, създава ярка представа за кошмара на онези дни.
В “Септември” има нещо забележително и непостижимо по дълбочина и размах на чувствата Със сгъстени бои разкрива Гео Милев мъките и страданията на народа, предава ужаса и безкрайното страдание. И в съшото време няма ни следа от понижено чувство и отчаяние. В преживяването и интонацията, в идейната позиция на художественото изображение се усеща удивителна твърдост и непоколебимост пред врага. Поетът, слял се с народа, възпява твърдостта на моралната му мощ. Колко жалки изглеждат пред поп Андрей “победителите”, които го окачват на бесилото. Нека врагът да тържествува – той може да унищожи една личност, но не може да убие народа, вярата и правдата му. Няма разкаяние у септемврийците, а дръзка увереност; няма хленч и молба за пощада, а непоколебимост и огромно морално превъзходство. Победители всъщност са удавените в кръв маси, защото те побеждават със своя дух и с благородство на своето дело. Погромът на въстанието е трагедия за народа, но тя звучи като оптимистична трагедия. Народът не пада на колене и смело гледа бъдещето.
“Септември” е произведение, оказало дълбоко въздействие върху съзнанието и чувствата на прогресивния читател. И безспорно това въздействие произтича на първо място от революционните идеи на поета. Но няма съмнение, че то увлича читателя също така със своята неповторима и подчертано изразителна форма, с острия си език и експресивна композиция.